Регистриране

​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​

 

 

Информация за пристанище БургасИнформация за пристанище БургасРазположение Пристанище Бургас е българско пристанище, утвърдено като основно за трансевропейската транспортна мрежа Ten-T. Разположено e в едноименния Бургаски залив в най-западната част на черноморско крайбрежие в Бургас, Пристанището разполага общо с 19 корабни места с максимално допустимо газене от 12,3 m. Пристанище Бургас е част от Пристанищен регион Бургас, който обхваща района от нос Емине до Резовска река и включава общо 8 (държавни и частни) пристанищни оператора: пристанище Бургас, пристанище Росенец-Лукойл Нефтохим, БМФ порт Бургас, КРЗ порт Бургас, Фишпорт, Трансстрой, Либърти порт, терминал Несебър.Общи сведения<p>Пристанище Бургас се състои от два основни терминала - Бургас-изток и Бургас-запад. </p><p> • <strong>Пристанищен терминал „Бургас Изток 2“</strong> е с площ от 419 468 кв.м. и на него са разположени 9 кейови места и 1 пирс. Общата дължина на кейовия фронт е 1 592 м., а максимално допустимото газене е 14.60 м., което позволява акостиране на крупнотонажни кораби тип „Panamax”. Пристанищният терминал в защитен от вълнолом с дължина 1 260 м., което позволява извършването на пристанищни услуги дори при лоши атмосферни условия. Терминал „Бургас Изток 2“ разполага с 163 000 кв. м. открита складова площ и 6 000 кв. м. закрити складове. На територията на терминал „Бургас Изток 2“ се обработват различни видове насипни товари, генерални товари, наливни товари, както и зърнени товари. Терминалът разполага с модерна конвейерна система за обработка и складиране на въглища. Има добре развита пътна и коловозна мрежа. </p><p>• <strong>Пристанищен терминал „Бургас Запад“</strong> е с площ от 641 499 кв. м. и на него са разположени 6 кейови места. Общата дължина на кейовия фронт е 958 м., а максимално допустимото газене е 11.00 м. Пристанищен терминал Бургас Запад разполага с 442 410 м2 открита складова площ и 31 350 м2 закрити складове. На територията на терминал Бургас Запад се обработват генерални товари, насипни товари, зърнени товари и контейнери. 24-то корабно място разполага с конвейерна система с прилежащи складове, за товарене на насипни (зърнени) товари. Системата е с голяма производителност – 8 000 / 11 000 тона товари за 24 часа в зависимост от относителното тегло на товарите. На територията на терминал Запад е разположен Хладилен склад със застроена площ 7 000 кв. м. В него могат да се съхраняват различни хранителни стоки, неизискващи специален температурен режим.. Има добре развита пътна и коловозна мрежа.</p>Метеорологични особености<p>Климатът е умерeно-континентален, силно повлиян от Черно море и макар и незначително, от Средиземноморските въздушни потоци. Непосредственото климатично влияние на морето навътре в сушата достига до около 40-60 км. </p><p> <u>Радиационен режим.</u> Продължителността на слънчевото греене е от 2100 до 2200 часа годишно. Максималната му продължителност е през м.юли, следван от м.август. Безслънчевите дни през периода май-октомври са под 10%, през юни-септември под 5%, през юли и август те практически липсват. За крайбрежието ни е характерен положителният радиационен баланс – 60 ккал/см2. Дори минималните му стойности през декември и януари 0,1 – 0,8 ккал/см2 са положителни, което обуславя наличието на топли зими и положителни средни месечни температури. Годишното сумарно изпарение (400-520мм) не се различава много от средногодишната валежна сума. Този факт обуславя малкия отток и характеризира недостатъчното овлажняване. </p><p> <u>Температурен режим.</u> Средната годишна температура за е около 12 оС. През зимата няма отрицателни средномесечни температури, въпреки че през отделни зими те не са изключени. Лятото се отличава с по-малка променливост на температурите, които средно месечно не достигат 24 оС. Трайният период с температурата на въздуха под 5 оС е около 80 дни в годината, а над 5 оС е около 270 дни. Периодът с над 18 оС е около 120 дни. Средната минимална температура на въздуха през януари е 0,9 оС, а през август 17,9 оС. </p><p> <u>Ветрови режим</u>. За района на Бургас са преобладаващи северозападните ветрове с годишна честота 24.0% от случаите с вятър, следват западните и източните с честота 14.5%. Най-малко застъпени са южните ветрове – само в 6.8% от случаите. Най-силни са ветровете от север (5.4 м/с), а най-слаби са от юг (2.5м/с). Средната скорост на преобладаващите ветрове е около два пъти по-висока от средната за страната. </p><p><u>Мъгли.</u> Мъглите са състояние на въздуха, при което хоризонталната видимост е по-малка от 1km. Намалената видимост се предизвиква от кондензация на водна пара в приземния слой въздух (във вид на водни капки или кристали лед). Мъглите край брега на морето и езерата се получават предимно в резултат на нахлуване на топла въздушна маса от морето над изстиналата суша (през късна есен и късна зима) или на студен въздух от морето над по-топлата и влажна суша (през ранна пролет). През летния сезон в региона почти няма мъгли поради влиянието на морския бриз. Режимът на облачността е пряко свързан с атмосферната циркулация. Атмосферната циркулация по нашето Черноморие е най-активна през зимата, за това тогава е и максимумът на облачността. Средният годишен брой на ясните дни е 82, с максимум през лятото и минимум през зимата – февруари – 2,7 дни. Мрачните дни са малко повече от тези за страната (110 дни срещу 97 средно за страната). Броят на дните с мъгла е малко по-голям от средния за страната поради близостта на водния басейн. Сравнително голямата честота на вятър с ниска скорост и наличието на замърсители на атмосферния въздух в района обуславят сравнително големия средногодишен брой на дните с мъгла – около 38. </p><p><u>Валежи.</u> Атмосферната циркулация и границата вода-суша определят количеството и режима на валежите. Средногодишното валежно количество е 449мм, с максимум през ноември и минимум през септември. В сезонното разпределение на валежите най-голям дял имат зимните валежи. Броят на дните с валежи от сняг е около 20. Най-много дни със снежна покривка се наблюдават през януари, следван от декември и февруари. Росата и сланата са по-рядко явление. </p><p> <u>Температурни инверсии.</u> Температурните инверсии се отнасят към неблагоприятните годишни ситуации, характеризиращи особеностите на стратификацията на долния слой на тропосферата. Инверсията, образувана на определена височина от повърхността на земята, създава прегради за вертикалния въздухообмен. Инверсиите най-често се случват през зимата. По характер те са приземни и краткотрайни. Обикновено мощността на инверсионния слой се движи от 50 до 100м. Друга важна особеност на термичните инверсии в района са съчетанието им с ветрове от 2-3 м /сек, които създават условия за разсейване на замърсения въздух. </p>Приливи и отливиНормалните приливно/отливни колебания при пристанище Бургас са незначителни. В района няма приливно-отливни явления и течения, оказващи влияние на навигацията.