Регистриране

​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​

 

 

Фактори, въздействащи на екологичното състояние на Черно Мореhttps://assets.bgports.bg/ArticleImages/article2_climate_pic1.png, https://assets.bgports.bg/ArticleImages/article2_climate_pic1.pnghttps://misbs.bgports.bg/bg/articles/climate-and-weather/ДППИ/81Фактори, въздействащи на екологичното състояние на Черно Море<p><strong>Състояние на околната среда и особености на Черно море </strong></p><p>През последните 3 десетилетия Черно море, най-голямото затворено море в света, претърпя най-тежкото влошаване на околната среда от всички океани в света. Почти една трета от цялата земна площ на континентална Европа се изтича в него. Това е територия, която включва големи части от 17 страни, 13 столици и около 160 милиона души. Големите реки – Дунав, Днепър, Днестър и Дон, се вливат в Черно море, докато неговата единствена връзка със световния океан е тесният пролив – Босфор, който е с дълбочина едва 70 м. и широчина 700 м. Черноморската екосистема е застрашена от замърсяване с нефт и други замърсители, попадащи в околната среда в резултат от работно и аварийно изхвърляне на отпадъци от корабите, както и от източници на сушата, главно храни и непречистени отпадни води. Освен това внасянето на чужди видове чрез изхвърляне на баластни води от корабите сериозно допринася за влошаването на екосистемата. <br> Концентрацията на корабоплаване, пристанищни дейности и икономическо развитие върху относително малка площ представлява сериозна опасност и риск за влошаване на природната среда. Предизвиканото от корабите и пристанищата оперативно или аварийно замърсяване на водите, почвата и атмосферата може да се дължи на аварии, бункероване, обработка на товари, съхранение, поддръжка на пристанището, индустриализация и пристанищно развитие. <br> Източниците на морско замърсяване (95% от което се състои от неразлагаеми пластмаси) са свързани главно с отпадъците от корабоплаването и туризма. Плаващи отпадъци и потънали предмети са открити в големи количества във всички региони на Черно море . Последиците за морския животински свят включват загиване на птици, костенурки и морски бозайници, поради погълнали синтетични предмети. </p><p><strong>Управление на твърдите битови отпадъци от корабите </strong></p><p>В Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (МАРПОЛ 73/78) е дадено следното определение за корабните отпадъци: ”Отпадъци означават всички видове хранителни, битови и експлоатационни отпадъци, които се образуват в процеса на нормалната експлоатация на кораба и подлежат на постоянно отделяне”. <br> Целта на управлението на отпадъците е да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда (чл. 57 от ЗООС). Основните задължения на физическите и юридически лица, чиято дейност е свързана с образуване и третиране на отпадъци е да осигурят преработването, рециклирането и обезвреждането им по начин, който не е опасен за човешкото здраве. <br> Корабите, които не могат да разчитат на възможността да изхвърлят своите отпадъци в приемни съоръжения в пристанищата ги изхвърлят в морето. Един от начините за намаляване на замърсяването на Черно море е осигуряване на пристанищни приемни съоръжения за отпадъци, както и тяхното лесно използване. Осигуряването на адекватни приемни съоръжения за отпадъци в пристанищата е едно от изискванията на международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от корабите. <br> На територията на Пристанище Варна – Запад е изграден специализиран комплекс – пещ за изгаряне на твърди битови отпадъци от корабите, а на територията на Пристанище Варна – Изток е изграден събирателен пункт. Има определени контейнери за всеки тип отпадъци , които се предават под определен код на определените фирми/ депа, които ги рециклират или обезвреждат според типа на замърсяване, който би могъл да причини в околната среда на пристанището.</p><p><strong>Борба срещу нефтеното замърсяване </strong></p><p>Борбата срещу нефтеното замърсяване на Черно море е твърде сложна и изисква усилията на всички държави, които ползват неговата акватория. Нефтеното замърсяване и нефтените разливи се признават за един от най-големите проблеми за морската среда в Черно море. Наличието на риск предвид натоварения трафик изисква координиране на ресурсите за борба при аварийни ситуации на национално и регионално ниво. <br> Основни източници на замърсяване с петролни продукти: </p><ul><li>- брегови - индустриални и битови, които съставляват около 37% от общото количество постъпили нефтопродукти в морската среда;</li><li>- атмосферни източници – съставляват около 9% от общото количество постъпили нефтопродукти в морската среда;</li><li>- естествени - съставляват около 7% от общото количество постъпили нефтопродукти в морската среда;</li><li>- нефтени платформи за добив на суров петрол съставляват около 2% от общото количество постъпили нефтопродукти в морската среда;</li><li>- корабоплаване, делът на замърсяване от корабоплаване съгласно световната статистика е около 45%, от които 12% се дължат на инциденти с танкери и 33% се падат на рутинните корабни операции. <br> Опасността от голям нефтен разлив винаги е налице и се увеличава в резултат на увеличеното движение на танкери, изискващо изграждане на нови нефтени терминали. Това би имало катастрофално въздействие върху чувствителните морски и крайбрежни райони. Букурещката конвенцията 1992 за опазване на Черно море от замърсяване и Австрийния протокол за сътрудничество в борбата със замърсяването на околната среда с нефт и други вредни вещества в аварийни ситуации към нея, дават законова рамка за действия, свързани с регионалното сътрудничество в борбата срещу морското замърсяване в резултат на инциденти. През октомври 1996 г. на конференция за опазването на Черно море от замърсяване Черноморските страни в Истанбул е приет Стратегически план за действие за възстановяване и опазване на Черно море. Общата задача на плана е да организира своевременно и ефективно реагиране на големи разливи от нефт, които засягат или има вероятност да засегнат зоната на отговорност на една или повече от договарящите се страни и да улеснят сътрудничеството в областта на готовност и реагиране на замърсяване с нефт.</li></ul><div></div>