Регистриране

​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​

 

 

Изменението на климата и въздухътhttps://assets.bgports.bg/ArticleImages/article1_climate_pic2.jpeg, https://assets.bgports.bg/ArticleImages/article1_climate_pic2.jpeghttps://misbs.bgports.bg/bg/articles/climate-and-weather/ДППИ/80Изменението на климата и въздухътКлиматът се променя. Много от газовете, допринасящи за изменението на климата са и замърсителите на въздуха, които вредят на нашето здраве и на околната среда. В много отношения подобряването на качеството на въздуха може също да стимулира усилията за смекчаване на изменението на климата и обратно, невинаги. Предизвикателството пред нас е да се гарантира, че политиките по отношение на климата и въздуха се фокусират върху сценарии, при които всички ще спечелят. <p> През 2009 г. съвместен екип от британски и германски научни работници извърши проучване край бреговете на Норвегия със сонар, използван обикновено за търсене на рибни пасажи. Екипът нямаше за цел да търси риба, а да наблюдава как един от най-мощните парникови газове, метанът, се освобождава от „разтопяващото се“ морско дъно. Техните констатации бяха само едно от постъпващите от дълго време многобройни предупреждения относно потенциалните въздействия от изменението на климата. В близките до полюсите региони част от земната маса или от морското дъно е вечно замръзнала. Според някои оценки този вечно замръзнал пласт съдържа два пъти по-голямо количество въглерод от това, което към настоящия момент се съдържа в атмосферата. При по-топли условия този въглерод може да бъде освободен от гниещата биомаса като въглероден диоксид или метан. Метанът е парников газ, над 20 пъти по-мощен от въглеродния диоксид, и сега рискуваме да се изправим пред допълнително глобално затопляне и дори по-бързо топене на ледовете в Арктика. Освен че е парников газ, метанът е също така фактор за образуването на озона в близост до земната повърхност, който на свой ред е голям замърсител, вредящ на здравето на човека и на околната среда в Европа.</p><p><strong><font color="#3366ff">Праховите частици могат да имат затоплящо или охлаждащо действие </font></strong></p><p>Въглеродният диоксид може да е главният двигател на глобалното затопляне и изменението на климата, но не е единственият. Много други съединения под формата на газове или твърди частици, известни като „климатични катализатори“, влияят върху количеството слънчева енергия, което Земята задържа, и количеството, което тя отразява обратно в космоса. Тези климатични катализатори включват много замърсители на въздуха като озон, метан, прахови частици и азотен оксид. Праховите частици са сложен замърсител. В зависимост от състава си те могат да имат охлаждащ или затоплящ ефект върху местния и глобалния климат. Например черният въглерод, един от компонентите на фините ПЧ и резултат от непълното изгаряне на горивата, поглъща слънчевите и инфрачервените лъчи в атмосферата и следователно има затоплящо действие. Други видове ПЧ, съдържащи серни или азотни съединения, имат обратен ефект, действат обикновено като малки огледала, отразяващи слънчевата енергия, като по този начин охлаждат. Подобно явление се наблюдава на повърхността - някои от частиците се отлагат с дъжда и снега. Черният въглерод обаче може да измине доста голямо разстояние от своето място на произход и да попадне върху снежната и ледената покривка. През последните години отлаганията на черен въглерод в Арктика направиха все по-тъмни белите повърхности и намалиха отразителната им способност, което означава, че нашата планета задържа повече топлина. С тази допълнителна топлина размерът на белите повърхности в Арктика се свива дори още по-бързо. Интересен факт е, че много климатични процеси се управляват не от преобладаващите съставки на нашата атмосфера, а от някои газове, които се съдържат само в много малки количества. Най-често срещаният от тези, така наречени трасиращи газове, въглеродният диоксид, съставлява само 0,0391 % от въздуха. Всяко отклонение при тези много малки количества е способно да повлияе на климата и да го промени.</p><p><strong><font color="#3366ff">Повече или по-малко дъждове? </font></strong></p><p>„Цветът“ на частиците, носещи се във въздуха или отложени на повърхността, не е единственият начин, по който те могат да въздействат върху климата. Част от въздуха се състои от водна пара – носещи се мънички молекули вода. В кондензирана форма ние ги познаваме като облаци. Частиците пък играят важна роля за това как се образуват облаците; колко дълготрайни са те; колко слънчеви лъчи могат да отразяват; какъв вид валежи пораждат и къде, и така нататък. Облаците са без съмнение много важни за нашия климат; концентрациите и съставът на праховите частици могат на практика да променят времето и мястото на традиционния режим на валежите. Измененията в количествата и режима на валежите имат реална икономическа и социална цена, тъй като те обикновено засягат глобалното производство на храни и оттам – цените на хранителните продукти. Докладът на ЕАОС „Climate change, impacts and vulnerability in Europe 2012“ показва, че всички региони в Европа са засегнати от изменението на климата, което води до широка гама последици за обществото, екосистемите и здравето на човека. Според доклада в цяла Европа се наблюдават по-високи средни температури в съчетание с намаляващи валежи в южните райони и нарастващи валежи в Северна Европа. Освен това ледените покривки и ледниците се топят и морските нива се покачват. Всички тези тенденции се очаква да продължат.</p><p><strong><font color="#3366ff">Връзката между изменението на климата и качеството на въздуха </font></strong></p><p>В своите оценки от 2007 г. Междуправителствената група по изменение на климата – международният орган, създаден за оценка на изменението на климата – прогнозира бъдещ спад на качеството на въздуха в градовете като резултат от изменението на климата. В много райони по цял свят се очаква измененията да засегнат местния климат, включително честотата на горещите вълни и периодите на безветрие. Повечето слънчева светлина и по-високите температури могат не само да продължат периодите през които концентрациите на озон се покачват, но и да увеличат допълнително пиковите им стойности. Не е още съвсем ясно до каква степен по-големите или по-малките концентрации на водни пари в атмосферата може да въздействат върху характера на валежите или върху глобалния и местен климат. Все пак степента на въздействията от изменението на климата ще зависи отчасти от това как различните райони се адаптират към това изменение. Сценариите, при които всички ще спечелят, са възможни Много от климатичните фактори са обикновени замърсители на въздуха. Мерките за намаляване на емисиите от черен въглерод, озон или прекурсори на озона са полезни, както за здравето на човека, така и за климата. Парниковите газове и замърсителите на въздуха имат общи източници на емисии. Следователно има потенциални ползи, които могат да се получат чрез ограничаване на емисиите на едните или на другите. Европейският съюз си поставя за цел до 2050 г. да има по-конкурентоспособна икономика, с по-малка зависимост от изкопаеми горива и по-малко въздействие върху околната среда. В конкретно изражение Европейската комисия си поставя за цел да намали до тази дата националните емисии на парникови газове в ЕС с 80–95 % в сравнение с техните стойности през 1990 г. Тези цели на политиката са насочени към намаление на крайното търсене на енергия; по-ефикасно използване на енергията; повече възобновяема енергия (напр. слънчева, вятърна, геотермална и водна) и по-малко използване на изкопаеми горива. Обаче не всички политики по отношение на климата и качеството на въздуха са от взаимна полза. Например замяната на изкопаемите горива с биогорива може да намали емисиите на парникови газове, но тя може да увеличи емисиите на прахови частици и други канцерогенни замърсители на въздуха, с което ще влоши качеството на въздуха. Предизвикателство за Европа е да се гарантира, че политиките по отношение на въздуха и климата за следващото десетилетие ще насърчават и инвестират в сценарии и технологии, при които всички ще спечелят и които са взаимно подсилващи.</p>